Не се прощавай, тихо ще шуми
вечерникът във листите на мрака,
последните уморени лъчи
ще се приплъзват топло във шубрака.
А аз ще бъда в сянка на бреза -
по-бяла, по-изнежена след дълга зима,
очите ми, разтопили снега
все още са за другите енигма.
Запазили на лешника цвета
и детската усмивка вироглава -
не се сбогувай, тази топлота
ще може пак и луд да подлудява. ...