Пролетница

4 сент. 2008 г., 07:39

Поэзия » Пейзажная

772 0 1

Листата шепнат тихо навън,

а ветреца тяхната история разпилява.

На глух се преструва старият пън -

паметта му пак изневерява.

Кълн поникна от пустинята суха

и порасна, и разцъфна бързо.

Плода й, натежал от сладост, се пропука

и следващ кълн върза.

Облаци небесномеки плуват

в необятните простори на земята.

А вечер звездите неуморно танцуват,

чак докато не ги охлади росата.