4.09.2008 г., 7:39 ч.

Пролетница 

  Поезия » Пейзажна
877 0 1
Листата шепнат тихо навън,
а ветреца тяхната история разпилява.
На глух се преструва старият пън -
паметта му пак изневерява.
Кълн поникна от пустинята суха
и порасна, и разцъфна бързо.
Плода й, натежал от сладост, се пропука
и следващ кълн върза.
Облаци небесномеки плуват
в необятните простори на земята.
А вечер звездите неуморно танцуват,
чак докато не ги охлади росата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амелия Йорданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??