25 мар. 2017 г., 09:16
Посях цветя във своята градина
и нежно с обич ги полях,
свежест на света да носят,
на хората - своя аромат!
Ще радват те очите ни човешки,
в ранно утро нежно ще шептят,
ще напомнят, че и ний сме цвете,
различно носим своя аромат.
И ние сме единствената роза,
копнеещи за грижи и любов,
опитомена иска тя да бъде,
до кладенеца с принца. Благослов! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация