30 мая 2015 г., 01:46  

Пролетта е илюзия 

  Поэзия » Другая
441 0 2
Щъркелите с клюновете си затракаха,
над оглушалата от тишина камбанария.
Пролетта събуди се и всички се прозяваха,
земята се протегна и разтвори се цяла.
Наизкачаха от нея сънища навсякъде,
от семенца безброй под снега лежали.
Слънцето топло всяко едно близваше,
и им казваше: Аз съм баща ви.
Само една семка от изядената ябълка на Ева
бе сигурна, че пролетта е илюзия.
Ще я видите по улиците как говори си сама,
че никога повече не иска да поникне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Все права защищены

Предложения
: ??:??