15 авг. 2019 г., 15:01

Променливо време 

  Поэзия » Любовная
678 5 8
Тя забрави свойта усмивка,
да я вземе се върна при мен.
Беше мила, нежна бъбривка
и се смяхме през целия ден.
Пак си тръгна, забрави тъгата,
а навън изведнъж заваля
и в небето окъпано, мокро,
появи се бяла дъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??