15 ago 2019, 15:01

Променливо време 

  Poesía » De amor
589 5 8

 

Тя забрави свойта усмивка,

да я вземе се върна при мен.

Беше мила, нежна бъбривка

и се смяхме през целия ден.

Пак си тръгна, забрави тъгата,

а навън изведнъж заваля

и в небето окъпано, мокро,

появи се бяла дъга.

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??