Не съм принцеса, не съм самодива,
не съм фея и ангел не съм,
нито съм демон, със рога криви,
не съм ухание от нечий забравен сън.

Не съм вече нищо магично.
А повярвайте, някога бях.
Земетръси събуждах с обичане
и със трепети тъмни рушах.

Имах корони, имах плочи надгробни.
Бях първа, поредна, последна.
Бях бленувана, бях злокобна.
Бях спасител. Бях дума нередна.

Днес ме няма. От всичко изтрих се.
И в моите мисли дори избледнях,
и вече не търся знаци за орисани,
и вече не паля клади от грях.

И знам, че много ще ме пропуснат,
докато търсят нимфи и богини.
Но очи прометееви някой ден ще възкръснат
на някой спрял да вярва, че може да има,

на някой като сянка, като мен овехтял.
Но той със мен ще запали искри,
които него ще нарисуват пак цял,
а мен ще превърнат във жар и дъги.

28.02.2014г.
гр. Сопот