28.02.2014 г., 8:48 ч.

Прометееви очи 

  Поезия » Любовна
477 0 0
Не съм принцеса, не съм самодива,
не съм фея и ангел не съм,
нито съм демон, със рога криви,
не съм ухание от нечий забравен сън.
Не съм вече нищо магично.
А повярвайте, някога бях.
Земетръси събуждах с обичане
и със трепети тъмни рушах.
Имах корони, имах плочи надгробни.
Бях първа, поредна, последна.
Бях бленувана, бях злокобна.
Бях спасител. Бях дума нередна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??