1 сент. 2020 г., 10:10

Проникновение 

  Поэзия
508 1 3


Колко ли е трудно да сме хора?
Навярно доста щом не сме...
Цял живот се лъжем без умора -
лъжем се, лице в лице!

Мислим си, че се познаваме,
било с приятел, брат или съпруг,
но в крайна сметка осъзнаваме,
че накрая всеки се оказва друг!

© Добри Бонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Душата ни познава само Бога, другите гадаят, а ние съвсем.
  • Хора сме! Аз поне имам Вяра, а също Надежда!
    Всъщност Вяра, Надежда , всеки сам си отглежда.
    Едни отглеждат Вяра, други коват все по-стабилна броня…
    А аз… аз страхът, че ще ме наранят се опитвам на далеко да гоня.
    И не че, не са ме ранявали… Не, не нищо подобно…
    И не че с броня понякога не е твърде удобно.
    Просто съм сигурна, че има все още и Човеци сърцати
    И за тях душата си съм открила и светлината си.
    А че сме хора и всеки от нас понякога бърка и други ранява,
    Кога нарочно, кога неволно…В това изобщо, ама изобщо не се и съмнявам.

    И мен поздрав!
  • Поздравления!
Предложения
: ??:??