Във умиление изпадам,

къщурка мъничка съзра ли -

на масичката тихо сядам

и питам още да стоя ли?!?

Привлича ме неудържимо

със простотата на вида си -

далеч, далеч от всичко живо,

без автор, що дарил труда си!

Не зная аз защо се радвам,

че вместо в лъскава фасада

с рояк човешки, разприказван -

пристъпвам в дървената „сграда”

И бягам там от всичко пошло -

от МОЛ-ове и авто-къщи,

в барачката самичък още

повтарям тихо: ”АЗ СЪМ ВКЪЩИ!!!”