Във умиление изпадам,
къщурка мъничка съзра ли -
на масичката тихо сядам
и питам още да стоя ли?!?
Привлича ме неудържимо
със простотата на вида си -
далеч, далеч от всичко живо,
без автор, що дарил труда си!
Не зная аз защо се радвам,
че вместо в лъскава фасада
с рояк човешки, разприказван -
пристъпвам в дървената „сграда”
И бягам там от всичко пошло -
от МОЛ-ове и авто-къщи,
в барачката самичък още
повтарям тихо: ”АЗ СЪМ ВКЪЩИ!!!”
© Станимир Власакиев Всички права запазени