Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
8 авг. 2016 г., 10:36

Прошка 

  Поэзия
362 0 2

Вятърът минава сърдито, 

сърцето му свито, 

развява руси коси -

прошка ще проси. 

 

Беше страшен в своя гняв. 

Чуваше се през комина стар. 

Цяла нощ не спря, вилня до зори. 

Прогони пътниците дори. 

 

Сега е тих. 

Прошка ще моли със стих. 

Дали ще прости? 

Толкова и напакости. 

 

Сълзите ù в шепи събира. 

Натъжи се вира, 

преля  и реката -

не ù е лека съдбата! 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??