Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
8.08.2016 г., 10:36 ч.

Прошка 

  Поезия
369 0 2

Вятърът минава сърдито, 

сърцето му свито, 

развява руси коси -

прошка ще проси. 

 

Беше страшен в своя гняв. 

Чуваше се през комина стар. 

Цяла нощ не спря, вилня до зори. 

Прогони пътниците дори. 

 

Сега е тих. 

Прошка ще моли със стих. 

Дали ще прости? 

Толкова и напакости. 

 

Сълзите ù в шепи събира. 

Натъжи се вира, 

преля  и реката -

не ù е лека съдбата! 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??