1 июн. 2013 г., 11:13

Прости ми 

  Поэзия » Философская
571 0 0
Извинявам ти се, живот! Моля за прошка!
Не ти си виновен! Не ти роди злобата мощна!
Не ти ни раняваш до кръв!
Не ти ни запримчваш с позлатена връв!
Прости ми, Живот, господар на всичко, що носи Душа!
Най-после разбрах: Аз дълбоко греша!
Ти си смисълът на всяко рождение!
Ние сме хора, последно твое творение!
Ние раждаме злото! Подминаваме с пренебрежение
всяко твое предупреждение!
Вместо себе си, виним Живота,
че е изпълнил дните ни с жестокост! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??