9 янв. 2010 г., 21:22
Le garcon aux yeux bleu vif
прости ми...
че го обичам,
че само него виждам,
когато вземеш слънцето
си от деня, когато пращаш
с бавни стъпки само тъмнина,
когато звездите са негови очи,
а аз се нуждая болезнено от
светъл път, и този път е
неговият дъх.
прости ми... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация