(Неразбираемо)
Прости, прощавай, тръгвайки, не съжалявай,
поспри, не остарявай, спомените си оставяй.
Просто отминавай, везните не накланяй,
приспи луната, сънувайки, не се прекланяй.
Надмини дори и себе си в зори неспирни,
надникни в борби невидими, но видни,
напрегни сетива за чувствата си дивни,
надвий пространството, когато е привидно.
Срещата ни някога не би се състояла,
без сянката ни липсваща, която изостава,
от липсващите огнени стени е прегоряла.
Оставям те - тъгувай самотна със тъгата,
но търсейки, откриваш тъга във самотата.
© Николай Стойчев Все права защищены