21.03.2009 г., 12:59 ч.

Прости, прощавай 

  Поезия » Друга
5.0 / 2
742 0 2

 

(Неразбираемо)

 

Прости, прощавай, тръгвайки, не съжалявай,

поспри,  не остарявай, спомените си оставяй.

Просто отминавай, везните не накланяй,

приспи луната, сънувайки, не се прекланяй.

 

Надмини дори и себе си в зори неспирни,

надникни в борби невидими, но видни,

напрегни сетива за чувствата си дивни,

надвий пространството, когато е привидно.

 

Срещата ни някога не би се състояла,

без сянката ни липсваща, която изостава,

от липсващите огнени стени е прегоряла.

Оставям те - тъгувай самотна със тъгата,

но търсейки, откриваш тъга във самотата.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Случайна среща... Лято, смях, гълчава... За малко с теб да се разминем двама! От клоните долита птич...
  • Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...
  • В полунощ си отиде дъжда, сви се в облака пухкав уютно. Той побърза, дори не видя, че след него пром...

Още произведения »