2 сент. 2018 г., 18:22  

Простичко казано 

  Поэзия
865 25 30
Не ме кори - как вехна да те стопля,
с дъха си парещ под това дърво.
Валях те дълго , целият си мокър.
Попита ме: „ Дошла ли си с добро?“
Дойдох, защото ме повика.
Безименен. Лъчист. Във вихър, бях.
Очите ти горчилката изпиха
и думите с които не посмях.
Да кажа, че през август те поисках
и жълтата ми рокля изгори.
Плътта ми през морето се разплиска.
Достигнах ли те? Май се измори. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Все права защищены

Предложения
: ??:??