Не ме кори - как вехна да те стопля,
с дъха си парещ под това дърво.
Валях те дълго , целият си мокър.
Попита ме: „ Дошла ли си с добро?“
Дойдох, защото ме повика.
Безименен. Лъчист. Във вихър, бях.
Очите ти горчилката изпиха
и думите с които не посмях.
Да кажа, че през август те поисках
и жълтата ми рокля изгори.
Плътта ми през морето се разплиска.
Достигнах ли те? Май се измори. ...