17 сент. 2007 г., 21:16

Простих 

  Поэзия » Философская
1001 0 14
Простих на греховете си падението
и раните преносени забравих,
oтказах да съм жертва на страданието
и болката в очите си зарових.

Простих на разни мъжки своеволия,
надупчили сърцето ми с въпроси,
белязали ме с тъмни огорчения,
в които се загубвах и не помнех...

Преместих си мечтите в топъл зрак,
простих им наглостта, че са големи...
Сънувах синьо слънце и усетих как
душата ми превръща се в обреченост...

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??