17 sept 2007, 21:16

Простих 

  Poesía » Filosófica
1000 0 14
Простих на греховете си падението
и раните преносени забравих,
oтказах да съм жертва на страданието
и болката в очите си зарових.

Простих на разни мъжки своеволия,
надупчили сърцето ми с въпроси,
белязали ме с тъмни огорчения,
в които се загубвах и не помнех...

Преместих си мечтите в топъл зрак,
простих им наглостта, че са големи...
Сънувах синьо слънце и усетих как
душата ми превръща се в обреченост...

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??