Като пенлива морска вълна
искам по теб да се плисна,
но ето, пак се будя сама,
пак е ден, в който ми липсваш.
Аз не спирам, летя към брега
в гръб вятърът ме притиска,
а в очите си нося солта,
просто ден, в който ми липсваш.
На мълчанието ти в ръба
пак се разбивам с въздишка.
И отново е ден в тишина
пореден, в който ми липсваш...