ditadita (Виктория Милчева)
83 1010
17 февр. 2017 г., 23:32

Просто жена 

  Поэзия » Любовная
1070 2 10

Жената е прекрасно цвете в полята.  

Златно камъче, непресято в реката.   

С неземна хубост напролет разцъфтява 

и с очи лъчисти с нежност озарява.   
 

За хората любими тя богиня e красива –   

борбена, засмяна като неземна самодива. 

Родена, за да бъде тачена и обичана. 

Да е цвете нежно – с най-мили думи наричана. 

 

Като роза ухайна живота с любов докосва,

ту с шип те боцва, или с аромат те омагьосва. 

Богиня прелестна, тя с обич всички ни дарява,

поела на раменете съдбата ни, озарява. 
 

Жената е майка предана и достойна, 

като птица грижовна, волна, песнопойна. 

Дарява любимия с нежност и утеха, 

завива рожбата си с топла, мека дреха.
  

През нощта понякога тъгува в самота.  

Неразбрана прегръща живота, радостта.  

През годините тя горда не свежда глава. 

Чува ритъма на пулса си като мълва. 

Жената иска да е вечно влюбена, желана – 

да е ангелски красива и истински засмяна.
 

Автор: Виктория Милчева

© Виктория Милчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??