Жената е прекрасно цвете в полята.
Златно камъче, непресято в реката.
С неземна хубост напролет разцъфтява
и с очи лъчисти с нежност озарява.
За хората любими тя богиня e красива –
борбена, засмяна като неземна самодива.
Родена, за да бъде тачена и обичана.
Да е цвете нежно – с най-мили думи наричана.
Като роза ухайна живота с любов докосва,
ту с шип те боцва, или с аромат те омагьосва.
Богиня прелестна, тя с обич всички ни дарява,
поела на раменете съдбата ни, озарява. ...