Самодива (Вики)
535 5979
17 мар. 2023 г., 18:25

Простота 

  Поэзия
369 8 7

Колко щастие цветно вали
от кристалните трели на птичките
и наднича през крехки мъгли
млад синчец, с още росни очички!

Нежно сипе се сребърен звън,
доловим не със слух, а с горещата
кръв във вените. Сякаш е сън,
осветен с минзухарчета - свещи.

Гали волният, луд развигор,
пак препускат коне по поляните
и разкъсват пашкулен затвор
пеперудите, в утрини ранни.

Колко малко е нужно, нали,
с детска радост в света да се впуснеш - 
бос да хукнеш през свежи треви,
срещу изгрев, в галоп да препуснеш...

Има всичко по тази земя,
всеки миг с нещо ново дарява ни - 
от простори, до хляб и вода,
до любов... Просто дишаш и вярваш!

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??