Самодива (Вики)
535 5979
17.03.2023 г., 18:25 ч.

Простота 

  Поезия
370 8 7

Колко щастие цветно вали
от кристалните трели на птичките
и наднича през крехки мъгли
млад синчец, с още росни очички!

Нежно сипе се сребърен звън,
доловим не със слух, а с горещата
кръв във вените. Сякаш е сън,
осветен с минзухарчета - свещи.

Гали волният, луд развигор,
пак препускат коне по поляните
и разкъсват пашкулен затвор
пеперудите, в утрини ранни.

Колко малко е нужно, нали,
с детска радост в света да се впуснеш - 
бос да хукнеш през свежи треви,
срещу изгрев, в галоп да препуснеш...

Има всичко по тази земя,
всеки миг с нещо ново дарява ни - 
от простори, до хляб и вода,
до любов... Просто дишаш и вярваш!

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??