1 нояб. 2009 г., 16:17
Просякът на очи
635
0
2
Просякът на очи
Във Холандския квартал,
в кафенето “Куо Вадис”
просяк на очи видях,
който две очи ми даде.
Той с една цигулка стара,
на която няма струни,
стар един рефрен повтаря,
проси той очи, без думи.
Изподран на вид, личи,
само една риза носи:
-Подарете ми очи, звучи,
вашите очи, аз прося.
Аз посегнах към едно си,
другото бе сляпо вече,
но отметна той коси,
и отказа, и ми рече:
-Във Холандския квартал,
в кафенето “Куо Вадис”,
аз съм просяк на очи,
ти и двете си ми даде.
© Ми Ки Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Понякога оставаме безмълвни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Белла! Беше преди една година, когато си тананиках,
това като мелодия! "Куо вадис"! е най-любимото ме кафене,
в Холандише фиртель! Е и "Брънч" де
Здравей Сашо! Там има една врата, на която е написано, че живеят
г-н Рак и г-жа Надежда! Заедно...Може ли да си представиш как ме срина това.
Както е тръгнало ще го пусна май и този стих.
Ирена - благодаря!!!
На всички вас!