1.11.2009 г., 16:17 ч.
Просякът на очи
636
0
2
Просякът на очи
Във Холандския квартал,
в кафенето “Куо Вадис”
просяк на очи видях,
който две очи ми даде.
Той с една цигулка стара,
на която няма струни,
стар един рефрен повтаря,
проси той очи, без думи.
Изподран на вид, личи,
само една риза носи:
-Подарете ми очи, звучи,
вашите очи, аз прося.
Аз посегнах към едно си,
другото бе сляпо вече,
но отметна той коси,
и отказа, и ми рече:
-Във Холандския квартал,
в кафенето “Куо Вадис”,
аз съм просяк на очи,
ти и двете си ми даде.
© Ми Ки Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Понякога оставаме безмълвни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Белла! Беше преди една година, когато си тананиках,
това като мелодия! "Куо вадис"! е най-любимото ме кафене,
в Холандише фиртель! Е и "Брънч" де
Здравей Сашо! Там има една врата, на която е написано, че живеят
г-н Рак и г-жа Надежда! Заедно...Може ли да си представиш как ме срина това.
Както е тръгнало ще го пусна май и този стих.
Ирена - благодаря!!!
На всички вас!