Любовта ми е птица, свободна и горда.
Неин дом е просторът прозрачен и син.
С южен бриз във размаха си пролет ми носи,
пие цвят от росата по ранни зори.
Вятър носи омая от чудните трели
над поляни от цъфнали диви треви -
отмини, ако можеш покой да намериш
или нейната бяла магия вземи.
Ако птицата кацне на твоето рамо
и в зениците тъжни дълбоко се взре,
Светъл лъч щом е зърнала, с теб ще остане,
но във клетка затворена тя ще умре...