21.02.2007 г., 16:21 ч.

Птица 

  Поезия
703 0 16
Любовта ми е птица, свободна и горда.
Неин дом е просторът прозрачен и син.
С южен бриз във размаха си пролет ми носи,
пие цвят от росата по ранни зори.

Вятър носи омая от чудните трели
над поляни от цъфнали диви треви -
отмини, ако можеш покой да намериш
или нейната бяла магия вземи.

Ако птицата кацне на твоето рамо
и в зениците тъжни дълбоко се взре,
Светъл лъч щом е зърнала, с теб ще остане,
но във клетка затворена тя ще умре...

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??