Когато те срещнах, аз бях ястреб жаден,
паднал на метри от извора студен.
А ти беше вятърна мелница на полето,
въртеше големия волан на живота свой.
Когато разказваш това, бъди строг и хладен,
не показвай със нищо, че те боли за мен.
Не допускай чувствата да шарят по лицето,
нищо, че в душата блъскат писъци и вой.
Говори на хората за онова момиче, което
намери подслон под твойте рамене.
Как излекува раните ми със сляпа надежда,
че щом оздравея, не ще отлетя. ...