yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
5 окт. 2015 г., 17:44

Птици по никое време 

  Поэзия » Философская
854 2 25

Понякога сънувам, че съм птица

и ме прегръща теменужен здрач.

А приливите звездни на щурците

пресича подранилият косач.

 

На хоризонта с тънък златен косъм

обточва се небесният илик

край слънцето - пламтяща капка восък.

Не ме будете, моля, в този миг!

 

Когато въздухът е с вкус на вишня,

разпукана от сладост, и тръпчив

и суетата е така излишна,

и знаеш, че си още много жив.

 

Щастлива съм единствено тогава –

ръцете ми загребват синева,

когато съм фотон, сълза и вятър,

наченат стих в безмерна тишина.

 

Летели сме – навярно в друго време,

и Бог е бил наивен пилигрим –

далеч преди да сме били родени

и безвъзвратно да се приземим.

 

Дали сме пеперуди във хербарий,

крилете ни забодоха ли с трън?

Повярвайте ми – има още ангели.

Летете, хора, даже и насън!

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??