Видях да се събира ято птици,
да се подготвят за пътя си на юг.
Видът на тези волни хубавици
в тъга остави ме, без дъх и звук.
„Говореха си”, образуваха дъга
и пърхащи, забързани, заети,
не виждаха, че давам им храна
трохи от мен, от тях не взети.
Ще отнесат на своите крила
от волния копнеж на лятото.
Отлитайки, за кой ли път сега,
отнемат ми по нещо от сърцето. ...