Пухена любимка
Баба имаше една котана,
мързелана най-отбрана.
Сутрин рано до стобора,
миеше опашка за отмора,
нокти вечно да наточи
и на топла манджа все да скочи.
Мишки никога не бе ловила,
винаги в кравай се беше свила.
Тъй живуркаше котана,
ту на двора, ту пък на хармана.
Най-големият ѝ скок
бе над буйния поток.
Но на баба почна да ѝ писва
маца по поляни все да се залисва.
Мишки щъкаха навред,
изпояли ланшен слънчоглед.
Миналогодишните килими,
бяха с дупки умопомрачими.
По тавана само изпражнения,
но в писана никакви вълнения.
Нервите на баба прекипяха
и по маца се изляха.
Погна баба котката по двора
но изскочи после съща - втора.
Сепна се жената почна да се пули -
Туй пък чудо откъде ли се изсули?!
Втората писана се облиза
и по стълбите заслиза.
Бутна нещо мъничко пред баба.
на жената ѝ се стори жаба.
Вгледа се обаче след това -
мишка беше, но каква.
Старата познайница на баба
дето сутрин зяпаше я от долапа.
Тъй намери баба нова пухена любимка,
да ѝ мърка, докато ѝ пуска на чорапа бримка.
© SMooth Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
има, има
-
Симпатично стихче...има и такива котани - мързелани! Поздрави!
-
и глезани
-
Мъррркарани
-
Хахахах, ами това е... хората имат нужда от нещо леко и ненатрапчиво... но най-вече от сеир
Благодаря на харесалите!
----------
Пък всеки да си подбере,
все по нещо ще си избере.
Дали нещо претенциозно
или нещо несериозно,
дали думи филигранни
или други прости - странни...
За котана и писана
явно пак ще пиша и зарана -
Кое да коментирам сега? Всичко от по-по-най... поезия извира отвсякъде
-
Котка мрака цепи,
гони сляпа баба.
Нощ звездите лепи,
няма да си лягам.
Ще си хапна питка
с резен от Луната.
Като руса плитка
сплитам тишината. -
Стана ми интересно и на мен!
Сенд дай нещо лудо, в моята стилистика, която цепи мрака ужасяващо!
Котешка зеница в дъжда, с лотуси подскача!
В пердето зад съня, прозорците са сляпа баба!
Търкулни ми вятърна питка, по перваз ръждив и недоспал!
Котка с клоните подобно, киха със сенките на луна, издишва звездни алвеоли!
Алвеоли от бронз, в оксиженна прегръдка премират!
Повей и повей-нероли с панделка на роса!
Котешки сън е това, лъчите с прежда се оплитат!
By niki_art! -
Замерват ме редовно, но не могат да ме уцелят.
Ако искаш усмивки, бъзици и критици, само ми намигни!
Няма зор и няма мор,
всичко виждам с ясен взор.
Не поляни с камънаци!
Пълно е с ...
.........
Допиши си го! -
Усмивки да има, останалото е ала-бала
Ще има харесали, ще има критици...
Благодаря на отбилите се тук да прочетат!
Днес ще има рими на кило,
но пък туй е за добро,
да си чешем нии езика,
да си стане и бъзика...
За растуха, за отмора,
всеки да си каже зора
Сенд, не се кахъри толкоз, че ще те замерят с камъни, докато се разхождаш из тукашните поляни -
Този стих ми хареса, но просто имам смъртоносна алергия от котки!
Но ми стана толкова мило!
"Тъй намери баба нова пухена любимка,
да ѝ мърка, докато ѝ пуска на чорапа бримка"!
Поздрави!🐱🐱🐱 -
Едната е мацка, другата е котка!
-
Отговорът ти, ми хареса.
Аз си имам куче бяло,
пухкаво, като одеяло.
Вечер нежно ме завива,
на гърдите ми заспива.
Искаш ли още? -
Хахаха Сенд, не всеки ден е за възвишени и завъртяни изкази Лято е, а и умът ми има нужда от мързел
-
Пухената ми любимка,
е създадена за снимка.
Като нея втора няма,
сладурана е голяма.
............
Ох, ох, ох... Ще ме уморите!
В час по български, учителката ни постави задача, да съставим изречение с всички части на речта.
“Иван изяде бързо сладката кифла”, това измислих. Беше правилно, но тя много се смя. Затова ли ви учих толкова години?! Да бяхте написали нещо от класиците, поне!
Напоследък, чета в сайта, едни много правилни упражнения, написани от хора, с добър потенциал.
-
Благодаря момичета! Аз по принцип се разнежвам от писани, така че спретнах нещо по въпроса
Благодаря за "любими". -
Стихове с думата„котана”,ме разнежват!Много хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
