Баба имаше една котана,
мързелана най-отбрана.
Сутрин рано до стобора,
миеше опашка за отмора,
нокти вечно да наточи
и на топла манджа все да скочи.
Мишки никога не бе ловила,
винаги в кравай се беше свила.
Тъй живуркаше котана,
ту на двора, ту пък на хармана.
Най-големият ѝ скок
бе над буйния поток. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация