22 июн. 2018 г., 23:22

Пустиня 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Свободный стих, Другая
709 0 1
Кораб се чернее в пустиня безкрайна
А мракът там придава красота омайна
Нейде из таз пустиня страховита
Скита една душа с овал от мъки увита
Сърцето й бе като компас преди
Но от много болка то се развали
Сега сърцето е някъде захвърлено, запустяло
Там където бе корабът, там бе то умряло
От силно доверие бе жестоко наранено
А от предателството то бе унищожено
И без компас душата на един стар капитан
в овал направен като от черен катран ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Софийков Все права защищены

Предложения
: ??:??