Ами ако пустинята е само в теб
и твоите миражи са реалност в нечий чужд живот?
Ако мнимите ти палми растат наяве в друг, реален свят?
А ако твоята реалност е всъщност мнима, чужда
и някакси при някой явява се като мираж?
И май сушата е мнима, ала тъгата - истинска и тук, и там.
Така водата там не е спасител
и болката не може да се угаси във извор.
А ти оставаш с твоята надежда мнима,
попита в чакането на един мираж...