19 may 2007, 14:00

Пустиня 

  Poesía
920 0 2
 

Пустиня

Ами ако пустинята е само в теб

и твоите миражи са реалност в нечий чужд живот?

Ако мнимите ти палми растат наяве в друг, реален свят?

А ако твоята реалност е всъщност мнима, чужда

и някакси при някой явява се като мираж?

И май сушата е мнима, ала тъгата - истинска и тук, и там.

Така водата там не е спасител

и болката не може да се угаси във извор.

А ти оставаш с твоята надежда мнима,

попита в чакането на един мираж...

 

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Невероятен стих (Искренно благодаря за коментара който си ми оставила)
  • "Сигурно Бог е създал пустинята, за да може човек да се усмихне при вида на палмите"
    Хубав стих!
Propuestas
: ??:??