18 окт. 2020 г., 00:52
Един ден през пустинята Гоби
Ще стъпвам с уморени крака.
И само сянката ми ще ме следва.
Ни гарван ще се вие, ни лешояд.
Някой ден в пустинята Гоби
Няма да има вече следи от камили.
Няма да има дори кости избелели –
Ветровете всичко ще са заличили.
Някой ден през пустинята Гоби
Ще крача аз, а може би ти или друг.
И погледът в отчаяние ще търси
Нечия стъпка, сянка или гроб. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация