Един ден през пустинята Гоби
Ще стъпвам с уморени крака.
И само сянката ми ще ме следва.
Ни гарван ще се вие, ни лешояд.
Някой ден в пустинята Гоби
Няма да има вече следи от камили.
Няма да има дори кости избелели –
Ветровете всичко ще са заличили.
Някой ден през пустинята Гоби
Ще крача аз, а може би ти или друг.
И погледът в отчаяние ще търси
Нечия стъпка, сянка или гроб.
Някой ден един човек ще ходи,
Слънцето все така уморено ще грее.
И напразно очите ще търсят живот –
Светът ще бъде пустинята Гоби.
© Ваня Накова Всички права запазени