С ръка погалваш ми сърцето, а то разголва се... което така е просто, безвиновно, да диша иска пак отново... И дама скитница е лицето, и отброява песъчинки... където като храсти без листа, без пъпки изчаква пролетна влага и зъзне... И никога не спира... сънено си мисли за кафето сутрешно с хотелска закуска гореща... за Коледа - да не е последна, магия пясъчна - шанс ли е... за остров - усещане ли е...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.