С ръка погалваш ми сърцето,
а то разголва се... което
така е просто, безвиновно,
да диша иска пак отново...
И дама скитница е лицето,
и отброява песъчинки... където
като храсти без листа, без пъпки
изчаква пролетна влага и зъзне...
И никога не спира... сънено
си мисли за кафето сутрешно
с хотелска закуска гореща...
за Коледа - да не е последна, ...