1 апр. 2023 г., 21:14

Първа и вечна любов 

  Поэзия
624 3 4

С дъх на топъл тютюн в споделена цигара,

под омайни липи, спотаени дори и от Бог,

невъздържано млада, а толкова стара,

разцъфтява до днес тази първа, но вечна любов. 

 

Като тясна врата към предходна епоха,

като малък олтар, по размера на хлебна троха,

в отеснелия ъгъл на детския спомен,

се червят две хлапета, така не познали греха.

 

Тази нежна любов, ненаказана нивга

от товара на делника, тъй злободневен и вял,

ще остане докрая невръстно красива,

и ще прави света малко по-платоничен и бял.

 

И нетленна остава защото е първа

и навярно, понеже не е изживяна съвсем.

Съвършена ли? Не. Но така е безсмъртна,

както ние, живелите тоя живот, ще умрем.

 

 

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??