Първата целувка

7 авг. 2019 г., 11:43

Поэзия » Философская

586 1 2

Изгарях цялата от неизпитван срам,

бодеше миглите ми със иглички.

Виновен беше август, с безпощаден плам

нагряваше до нетърпимост спиците.

Препусках в прахоляка на коларски път –

плюшеще плитката ми – истински камшик.

Потече вадичка по топлия ми гръб

и замириса на ожъната пшеница.

Летях в маранята, стиснала кормилото,

да скрия тайната си, да я съхраня

в кутийката за спомени от детството отминало –

изрезки на артисти и празни червила.

Моминските ми устни се събудиха,

да донапишат непознатия сюжет

с червени букви „тънко и дебело“,

какво ме сполетя в следобедния пек.

И драските по ръбестите ми колене

не ме предизвестиха за беда.

Виновни са и шипките. До днешно време

светлее белег, скъп като мечта.