Изгарях цялата от неизпитван срам,
бодеше миглите ми със иглички.
Виновен беше август, с безпощаден плам
нагряваше до нетърпимост спиците.
Препусках в прахоляка на коларски път –
плюшеще плитката ми – истински камшик.
Потече вадичка по топлия ми гръб
и замириса на ожъната пшеница.
Летях в маранята, стиснала кормилото,
да скрия тайната си, да я съхраня
в кутийката за спомени от детството отминало –
изрезки на артисти и празни червила. ...