Зачеркнах зимата, но не астрономически.
В душата си аз сложих и черта.
Пристигна Март. Посрещнах го езически.
Тъй както се посреща пролетта.
Сама съеших бялото с червеното.
Сама си ги нарекох за късмет.
Усуках ги. Отдавна аз и времето,
усукани в едно вървим напред.
И се получи мартеница - чудо.
За здраве, за любов, за благодат.
Зачеркнах зимата и пролетта събудих.
И няма вече връщане назад. ...