19 июн. 2016 г., 12:15

Път 4 

  Поэзия » Философская
312 0 0
С болка и в съдба нелека
аз вървя по тъжната пътека
и ето - слънцето се скрива
и аз не зная накъде отивам.
Прибира ме в своите обятия нощта -
мрак спуска се над мен -
прощавай, земна красота,
прощавай, светъл ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Все права защищены

Предложения
: ??:??