19 июн. 2016 г., 12:15

Път 4 

  Поэзия » Философская
289 0 0

С болка и в съдба нелека

аз вървя по тъжната пътека

и ето - слънцето се скрива

и аз не зная накъде отивам.

 

Прибира ме в своите обятия нощта -

мрак спуска се над мен -

прощавай, земна красота,

прощавай, светъл ден!

© Георги Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??