hcs (Георги)
2053 241
19.06.2016 г., 12:15 ч.

Път 4 

  Поезия » Философска
288 0 0

С болка и в съдба нелека

аз вървя по тъжната пътека

и ето - слънцето се скрива

и аз не зная накъде отивам.

 

Прибира ме в своите обятия нощта -

мрак спуска се над мен -

прощавай, земна красота,

прощавай, светъл ден!

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??