sts82 (Светломира Симеонова)
4 1
23 июн. 2011 г., 16:20

Път 

  Поэзия » Философская
655 0 5

По булеварда с далечното странстване,

без посока в далечния път,

аз вървя като филм преразказван,

епизод, в който всички мълчат.

 

И навлечени модно, витрините греят,

улични стълбове - горди пазачи,

във гримаса превръщат ме,

                                    когато се смея,

преследват ме в тъмното,

                                   когато заплача.

 

И вървя, и не искам за нищо да зная,

като отворена книга прелиствам живота си,

 - диалог незречен, тире, запетая

и неочаквано много въпроси!

© Светломира Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??